Нашенското отекна в далечен Тайланд

Нашенското отекна в далечен Тайланд

Фолклорът ни блесна и сред руините на древни храмове. Международен фестивал отправи обща молитва за мир и добро по света.

Уважаеми читатели, днешната ни среща е по-различна от всички досега, защото „Шарена черга” се превръща в летящо килимче и също като в приказките ни пренася на прекрасно място, а това е далечният и екзотичен Тайланд! От 14 до 24 януари заедно с Танцова формация „Софистик-Живо” имах удоволствието да участвам в международната фестивална програма, организирана от няколко тайландски щата. Това бяха 7 големи концерта с международно участие, в които се включиха представители на различни държави от цял свят, сред които Китай, Русия, САЩ, Унгария, Полша, Южна Корея, Индия, Шри Ланка, Непал и Узбекистан. Страната ни бе представена достойно на този голям международен форум, а българските участници бяхме отличени с престижната награда „Диамантът на Азия”, получихме и специален приз за „Най-ефектна и стилна програма”.

След успешни гастроли в Тайван и Китай това е третият голям международен фестивален проект, в който имам възможност да работя заедно с формация „Софистик-Живо”. Тя е сред най-динамично развиващите се танцови групи в страната със собствен почерк и вече изграден разпознаваем стил. Като водещ на различни фестивали мога да наблюдавам нейното развитие през годините, а то се дължи най-вече на новаторското и оригинално мислене на ръководителката Елина Топалска.

Днес „Софистик-Живо” има собствена школа и изграден репертоар с танци в различни стилове (модерен балет, хип-хоп, характерни танци), като важен акцент в програмата са българските народни танци от различни етнографски области, както и съвременните танцови интерпретации на фолклорна основа. Голяма част от успеха на формацията се дължи на комбинирането на различни жанрове и стилове, а точно поради тази причина техният облик пасва напълно на моя изпълнителски натюрел. Заедно поехме в една посока, водени от старата максима, че единствената граница в изкуството, която творецът не трябва да преминава, е тази на добрия вкус! Окрилени от магията на песента и танца, полетяхме към екзотичната държава, за да станем част от един мащабен етнографски проект.

Наричат Тайланд Страната на усмивките, а това е съвсем основателно.
Нашенското отекна на фестивал в далечен Тайланд
С танцова формация „Софистик-Живо” в момента на награждаването. Зад нас са осветените останки на хилядолетен храм от епохата на великите кхмери.

През цялото време на фестивалното турне не видяхме нито един намръщен човек там. Усмихнати хора ни посрещаха и съпровождаха навсякъде и това бе толкова зареждащо. В тази вълшебна страна с вечно лято животът сякаш тече по съвсем друг начин и на човек му е необходимо известно време, за да осъзнае точно къде е попаднал. А ние май попаднахме направо в бъдещето, защото тайландците отброяват дните по съвсем друг календар и в момента там е 2562 година!

Още с излизането от летището в Банкок дрехите полепнаха по телата ни – високата влажност и температурата от 33 градуса подсказваха, че бързо трябва да се пренастроим на лятна вълна. Тайландците често се шегуват, че имат само три сезона – топъл, по-топъл и най-топъл. Там хората могат спокойно да си изкарат целия живот по тениска и джапанки, без да подозират за съществуването на „Топлофикация” и нейните нереално високи сметки за парно. Това обаче съвсем не означава, че човек може да се движи разголен на обществени места. Едно от най-важните неща, когато отиваме в друга държава, е да спазваме местните закони и норми на общуване, като внимаваме да не обидим по някакъв начин домакините. Основната религия в страната е будизъм, а над 95% от жителите са вярващи. Във всички храмове и светилища се влиза само с боси крака, като раменете трябва да са покрити, а панталоните и полите е редно да стигат почти до глезените. Многобройните статуи на Буда са буквално навсякъде и дори когато са на открито, тайландците се събуват, за да се помолят пред тях. Докосването на месните хора е недопустимо и ръкостискането не се практикува. Поздравът се извършва с кимане на глава и прилепени една до друга длани като за молитва. С този поздрав, сторени в шпалир, домакините ни посрещаха навсякъде.

Първата спирка от фестивалното турне бе в провинцията Сисакет, а сцената бе разположена сред руините на старинен храм от времето на Великата Кхмерска империя. Съществувала от IX до началото на XV век тя се простирала на териториите на днешните държави Лаос, Камбоджа, Виетнам и Тайланд, а за това свидетелстват и до днес останките от величествените кхмерски храмове по тези земи. Според редица изследователи таите са древен народ, произхождащ от Югоизточен Китай. През VIII век те се преселват в долините и планините на настоящата територия на Тайланд. По време на разпадането на Кхмерската империя започва и създаването на Кралство Сиам – така страната е известна до 1939 г., когато за първи път е прекръстена със сегашното си име Тайланд. В буквален превод то означава „свободна земя” – като напомняне, че страната никога не е била колонизирана. В течение на вековете Тайланд е бил под влиянието на различни култури – индийска, монголска и кхмерска. Всичко това обяснява богатия и интересен фолклор на тази страна.

Нашенското отекна на фестивал в далечен Тайланд

Традиционните тайландски инструменти, песни и танци са разнообразни и отразяват всички тези древни исторически влияния. В началото на всяка фестивална вечер тайландски фолклорни групи поздравяваха гостите от цял свят с традиционни песни и танци, показвайки част от голямото културно наследство на страната си. Следваше международната фестивална програма с изпълненията на гостуващите групи отблизо и далеч. Така се получаваше пъстра фолклорна мозайка, в която блестяха като бисери песните и танците на различните народи от всички краища на света. Освен сред руините на древните храмове, които са сред най-посещаваните туристически забележителности, сцените за концертите бяха разположени и по площадите и парковете на красивите градове. Тайландците се тълпяха и аплодираха бурно представителите на всяка една държава. През деня домакините се стараеха да ни покажат как живеят местните хора и какви традиции и обичаи спазват. Фестивалната програма бе организирана под формата на уникално етнографско турне и всеки ден пътувахме до различни населени места, посещавайки затворени общности, недостъпни за туристи. Запознавахме се с етнографските особености на населението – костюми, обичаи, бит и култура. Опитвахме от уникално вкусните изкушения на световноизвестната тайландска кухня, посетихме резервати и се информирахме за различни здравословни практики. Във времена, когато в различни точки на света зреят военни конфликти, представителите на държавите участнички подписаха меморандум за мир и отправиха към небесните сили обща молитва за мирното бъдеще на човечеството.

Особено вълнуващи и интересни бяха посещенията в будистките храмове където имахме уникална възможност да участваме в религиозни церемонии и да медитираме с будистки монаси. Като човек, практикуващ медитация от години, знам добре, че понякога е много трудно съчетаването на духовните практики с действителността на материалния свят, в който живеем. И ако за будистките монаси не е никакъв проблем да отделят по 3-4 часа на ден за медитация, то за нас, хората от западния свят, това се оказва истинско предизвикателство. Не защото не желаем, а защото имаме съвсем други ежедневни задължения и отговорности. Едно от най-важните неща, на които будизмът учи, е постигането на баланс във всяко нещо. Ако струната е хлабава, няма да се чува добре, ако е прекалено натегната – ще се скъса! Ето защо трябва да търсим златната среда, колкото и трудно да е понякога!

Един ден със слонове.
Нашенското отекна на фестивал в далечен Тайланд
Слоновете са изумителни животни, които могат да хванат дори кибритена клечка с хобота си. Основното им меню се състои от манго, папая, гуава и др. екзотични плодове, които у нас се продават по 50 лв. килото, но в Тайланд растат навсякъде и струват стотинки.

Един от най-вълнуващите акценти на етнографското турне бе възможността да прекараме цял ден в компанията на слонове, а тези животни са емблематични за провинция Сурин. Изграден е дори будистки храм, посветен на тези забележителни животни, а в него живеят монаси дълголетници в отлично здраве. Преди началото на религиозната церемония 93-годишен монах поздрави всички, като изсвири мелодия на инструмент от слонски рог. Освен че постоянно се закачат с туристите и охотно ги носят на гърба си, слоновете от храма участват и в религиозните церемонии. Много е писано и говорено за невероятните способности на тези животни, а ние имахме възможност лично да се уверим в това. По време на специално шоу слоновете рисуваха картини, хванали четката с хобота си, мятаха стрелички по надути балони, въртяха обръчи и изпълняваха найразнообразни задачи. Това бе още един изумителен ден от програмата на уникалното етнографското фестивално турне, което за повечето от нас едва ли някога ще се повтори.

След като разгледахме архитектурните чудеса на Банкок, потеглихме към родината си, а в съзнанието ни продължаваше да отеква яркият спомен за всичко преживяно. Върнахме се окрилени, но и благодарни на съдбата, която ни позволи да бъдем част от всичко това.

Вестник “Минаха години”, брой 7, 11 февруари 2019 г. Поредица за легендите на народната песен ШАРЕНАТА ЧЕРГА на Александър Александров – Алекс.

Новини