Накрай света с нашенските ритми

Далечният и екзотичен Тайван аплодира българския фолклор

Уважаеми читатели, днешната ни „Шарена черга“ ще бъде по-различна от всеки друг път, защото ще ви отведа, макар и виrтуално, на пътешествие до далечния и екзотичен Тайван. В продължение на 10 дни заедно с Танцова формация „СОФИСТИК-ЖИВО“ имах удоволствието да участвам в един от най-големите и престижни фестивали в тази част на света.

Удоволствие е да бъдеш на една сцена с Танцова формация „СОФИСТИК-ЖИВО“ с ръководител Елина Топалска (със зелената тениска в дясно). Под нейното вещо ръководство Формацията е изградила богат репертоар, представяйки български народни танци от всички етнографски области, танци на народите, съвременни танцови стилове и техники. Групата е носител на множество награди от редица национални и международни фестивали и конкурси.

Удоволствие е да бъдеш на една сцена с Танцова формация „СОФИСТИК-ЖИВО“ с ръководител Елина Топалска (със зелената тениска в дясно). Под нейното вещо ръководство Формацията е изградила богат репертоар, представяйки български народни танци от всички етнографски области, танци на народите, съвременни танцови стилове и техники. Групата е носител на множество награди от редица национални и международни фестивали и конкурси.

Международният фолклорен фестивал в град Тайнан е изключително културно събитие с широк обществен отзвук, което привлича многомилионна публика и гости от цял свят. Тайнан е старата столица на острова от времето на Китайската империя и днес е важен културен и просветен център. Престижни учебни заведения, галерии, музеи на изкуствата и литературата, храмове от времето на императорските династии – всичко това ще откриете в този огромен мегаполис.

В Тайван културата и изкуствата са издигнати на пиадестал, като дейците в тази област имат подкрепата на всички важни държавни институции. В културата и образованието се инвестира непрекъснато, а обучението в различните видове изкуства започва още от детската градина.

Една от целите на организаторите бе участниците във фестивала да се потопим в автентичната атмосфера на острова, посещавайки множество храмове, училища, детски градини и различни общности. Така видяхме нагледно как децата още от съвсем малки се обучават да танцуват и пеят, да рецитират и рисуват, да представят фолклорни песни и танци. Тази тенденция на обучение продължава след това и в училищата, където подрастващите сами избират към какви изкуства и форми на обучение да се насочат. Наблюдавахме с удоволствие танцови паралелки, школи за куклен театър, обучение в различни видове приложни изкуства. Със задоволство разбрахме, че не са малко училищата, които имат не само оркестър, но и дори цяла ученическа филхармония, като на децата са осигурени абсолютно всички музикални инструменти за тази цел. Повсеместно класните стаи са оборудвани с най-модерна аудио-визуална техника, която значително улеснява учебния процес и го прави много по-ефективен. Тайван е със силно развита икономика и висок стандарт, а това се усеща навсякъде. Островната държава е сред световните лидери в производството на аудио и видео техника, таблети и смартфони, телевизори и лаптопи, а техническото обезпечаване на международния фолклорен фестивал бе на изключително високо ниво.

Създаден през 1996 година, този голям международен форум бързо набира популярност и днес е едно от водещите културни събития на острова. По случай своя 20-и рожден ен фестивалът събра в град Тайнан гости от цял свят. Освен от България, в програмата му взеха участие групи от Мексико, Русия, Турция, Гана, Израел, Полша, Чехия, Италия, Словакия, Китай, Япония, Филипини, Индонезия, Южна Корея… Всички те бяха поканени, за да представят културното наследство и богатите фолклорни традиции на своите народи. Седемте фестивални сцени, разположени в различни райони на огромния град, цяка вечер грейваха от пъстротата на багри и шевици, огласяха се от омайни песни, разтърсваха се от буйни танци. Танцова формация „СОФИСТИК-ЖИВО“ с ръководител Елина Топалска представи пред тайванската публика пъстра палитра от български народни танци, а аз имах удоволствието да изпълня както народни, така и авторски песни на фолклорна основа (муз. Развигор Попов и Мартин Антонов), които се възприеха изключително добре от публиката. Изпълненията ни бяха радушно посрещнати и много бързо спечелихме свои верни приятели и почитатели, които всяка вечер ни следваха, независимо от това на коя от седемте сцени имаме участие. След всеки концерт в пространството зад сцената чакаха цели семейства, за да си направим заедно снимки за спомен. Разговаряхме с хората и винаги ги питахме – „Знаете ли къде е България?“  „Разбира се, че знаем.“ – отговаряха те. „ В Източна Европа, На Балканите!“

Международният фолклорен фестивал в Тайнан завърши с грандиозен концерт, излъчен директно по националната телевизия.

Международният фолклорен фестивал в Тайнан завърши с грандиозен концерт, излъчен директно по националната телевизия.

При представянето на групите в самото начало на фестивала, само при споменаването на България, японците станаха на крака да ни аплодират и първи дойдоха да се запознаят с нас, последваха ги представителите на Филипините и Мексико. Всичко това ме наведе на мисълта, че е крайно време да приключим с този наш вечен песимизъм, че сме малка държава и по света никой не ни познава. Да, малка държава сме, но в Тайван не срещнахме нито един човек, който да не знае къде се намира България! Не бяха малко онези, които се бяха постарали с помощта на всезнайкото Google да научат по няколко думи на български и да ни кажат по нещо на родния ни език. Аз пък не им останах длъжен и всяка вечер поздравявах публиката на китайски. Оказа се, че съвсем не е толкова трудно, колкото изглежда, стига човек да има добри учители, може да успее във всяко начинание. За тази цел ни помогнаха нашите гидове, които съпровождаха през цялото време българската група навсякъде.

Сигурно вече се питате какви награди сме спечелили. Спечелихме най-голямата награда – любовта на публиката! Фестивалът няма конкурсен характер по простата причина, че фолклорът на различните народи по света е специфичен и няма база, по която може да бъде оценяван. Как могат да бъдат съпоставяни и оценени страстните песни и танци на мексиканците с изпълненията на мъжката фолклорна група от Република Гана или пък летящите във въздуха руснаци с митичните и чувствени танци от Изтока?! Всеки от участниците носи своята индивидуалност, а форуми като този имат за цел да обединяват народите по света чрез културния обмен, съхранявайки и популяризирайки нематериалното културно наследство по света.  Така всеки от участниците научава по нещо за останалите, обменя се опит и творческа информация, създават се нови приятелства, а всички заедно се докоснахме до богатия фолклор на Тайван.

Разположен в западната част на Тихия океан, този красив остров има вулканичен произход и две трети от територията му са заети от високи планини, като повечето им върхове се намират на височина над 3000 метра. Там през цялата година температурите са доста по-ниски в сравнение с равнинната част на острова, където до средата на есента температурите не падат под 30 градуса.

Културното наследство на Тайван до голяма степен е повлияно от процесите на империализъм и колонизация. През 12-и век на острова стъпват първите китайски търговци, а през 16-и век вече е заселен от китайци, които постепенно започват да се смесват с местните аборигени. Коренното население на Тайван и до днес продължава да живее предимно в планинските райони, ревниво пазейки своята самобитност и култура. През 17-и век холандци и португалци превземат острова, а през 1887 г. е обособен в отделна китайска провинция. От 1895 до 1945 г. Тайван е в японско владение, като след капитулацията на Япония е върнат отново на Китай. След създаването на Китайската народна република през 1949 г. Тайван се отделя политически от континентален Китай с претенции за отделна държава. В резултат на всички тези процеси днес Тайван може да се похвали с интересен и богат фолклор, а уникално вкусната тайванска кухня представлява смес между китайски, японски и местни кулинарни традиции. Официалният език в страната е мандарин (китайски), а най-популярният чужд език е английският, който е неотменна част от редовната учебна програма. В следствие на историческите събития в миналото много от по-възрастните тайванци с лекота говорят и японски.  В тайванската култура откриваме многообразие от тайвански, китайски и японски практики, които умело се съчетават и допълват с традициите на местното население.

Храмът на философът Конфуций в Тайнан е сред най-популярните забележителности на острова. Строителството му е завършено по време на династия Цин прз 1666 г. и това е първото конфуцианско училище в Тайван. Претърпял повече от 30 реконструкции до наши дни, храмът е запазил през вековете статуса си на важен просветен център.

Храмът на философът Конфуций в Тайнан е сред най-популярните забележителности на острова. Строителството му е завършено по време на династия Цин прз 1666 г. и това е първото конфуцианско училище в Тайван. Претърпял повече от 30 реконструкции до наши дни, храмът е запазил през вековете статуса си на важен просветен център.

Седем фолклорни групи от Тайван показаха богатото културно наследство на острова по време на международния фолклорен фестивал. Чрез форуми като този, Тайван с еотваря към света и светът се събира в Тайван, за да може по-лесно да бъдат изградени мостове между различните култури и етноси. Фестивалът завърши с грандиозен концерт с българско участие. Огромната сцена, чиято конструкция бе с височина на 6-етажен блок, без проблеми успя да събере представителите на всички 28 групи от 19 държави, участващи във фестивала.

Заредени с невероятна емоция поехме към столицата Тайпей, но преди да се качим на самолета не пропуснахме възможността да изпратим залеза, любувайки се на уникалната гледка от небостъргача „Тайпей 101“.

Колкото и да бяха прекрасни преживяванията ни в Тайван и колкото и да не ни се тръгваше, все пак полетяхме към родината, защото знаем добре, че най-хубавото нещо във всяко едно пътуване е щастливото завръщане у дома.

 

Поредица за легендите на народната песен „ШАРЕНАТА ЧЕРГА“ на Александър Александров – Алекс
Вестник „Минаха години“, брой 44, 31 октомври 2016 г.

BLOG