Творческите отражения на Елина и Симеон

Какво е танцът за един творец? А поезията? Кога танцът говори чрез думите? Как танцува поезията?…

Представяме ви Елина Топалска – основател и главен художествен ръководител на Танцова формация „СОФИСТИК-ЖИВО“ и Симеон Аспарухов – автор на блога „Разхвърлям ум“  и едно от лицата зад „Библиотека България“ в едно кратко блиц интервю. Поводът за тази среща е Годишният концерт-спектакъл „ОТРАЖЕНИЯ“ на Танцова формация „СОФИСТИК-ЖИВО“ със стиховете на Симеон Аспрухов, който ще се случи на 12-ти май 2018 г. от 18.30 ч. в Кино-театър „Люмиер Лидл“.

Защо танци? // Защо поезия?
Елина: 
Защото казват всичко! Човек е започнал да танцува преди да може да говори… И днес можем да кажем много повече с танц. Той е универсален език, той е емоция, не поставя ограничения и ни кара да говорим с чувствата си.
Симеон: Защото обичам да говоря. Когато пиша, отново говоря.

Танцът // Поезията – живот в шест думи.
Елина:
Извисяване, отражение, любов, свобода,  вглъбеност, прозрение…
Симеон: Радост и тъга, любов и ненавист, живот и смърт.

Ако нямаше в живота ми танци // поезия ?
Елина: Нямаше да знам какво е да си птица; нямаше да разбера какво означава да си истински освободен; нямаше да се науча, че МОГА всичко, стига да  го пожелая истински.
Симеон: Може би нямаше да виждам красотата в детайлите на обичайното в живота.

Какво (не) казваш когато танцуваш // когато пишеш?
Елина: Не казваш колко време, болка и отдаденост са нужни, за да изглеждаш красив, лек, ефирен, освободен и възторжен в танца си. Но в момента на танцовото опианение и вихър си способен да кажеш всичко – всяка клетка говори, всеки жест е мисъл, всяко движение е емоция. Човек говори с танц… и  казва всичко!
Симеон: Не казвам причината, говоря за преживяването, за последствията и изводите.

Огледалото в залата // Белият лист – приятел или враг?
Елина: Най-добрият приятел, вдъхновител и коректор! Предизвиква те за действия и те възнаграждава с удовлетвореност.
Симеон: Белият лист е приятел. Той винаги изтърпява мълчаливо настроенията ми и ме подтиква да не се отказвам да ги споделям с него.

Изкуството ми дава / Изкуството  ми взима.
Елина: Дава ми живот, светлина и стимули – прави ме витална, постоянно  търсеща,  по детски любопитна, свободна. Взима ми вътрешното спокойствие, простора  и оставането ми в светлината.
Симеон: Дава простор, но ми отнема същото.

Танцовите // Поетичните ми върхове.
Елина: Няма такива дадености – всяко следващо творческо предизвикателство е поредно вътрешно стъпало и следващ връх. Едно постоянно издигане над собствените стандарти и критерии.
Симеон: Не сме се срещали. Не ги търся. Ако дойдат, ще им се зарадвам, но не искам да оставам при тях. Върхът е най-самотното място на света.

Душата на танца? // Душата на думата?
Елина: Душата на танца е  душата на танцьора, на хореографа, на зрителя…  Танц без душа е просто ритмичен физически набор от движения. За да е Танц, той трябва да  извира от дълбокото на емоциите, да се превърне в преживяване, да накара чувствата да се оцветят.
Симеон: Душата идва от човека. Само той може да одухотвори думите. А този, до когото достигнат, може да им даде живот.

От танца научих….. // От поезията научих…
Елина: … колко важни са преходите между големите елементи и силата на детайлите, как да заобляме острите ръбове и как да постигаме баланса в златното сечение.
Симеон: …че всичко в живота ни има голяма стойност.

За да бъдеш творец трябва да…
Елина: …имаш очи за невидимото, да усещаш докосването на въздуха, да вдишваш аромата на емоциите, да си готов да прегърнеш живота  в цялата му палитра от крайности, да си способен да понасяш отговорността от свободата да се изразяваш чрез изкуство.
Симеон: …обръщаш внимание и на малките жестове, постъпки, фрагменти, думи. Именно с и чрез тях ставаме големи.

Кого искаш да поканиш на танц? // На кого искаш да прочетеш стихове?
Елина: 
Човекът, който се грижи за уюта на сърцето ми.
Симеон: На баба си. Уви, не мога да го направя.

 

Нашите концерти